Качество и доверие за едно успешно партньорство!
Bulstep – Услуги, Счетоводство, Проекти -

Осъдиха Пиреос-банк България

Gavel and Figure of JusticeКазусът: Три дела срещу една и съща банка. Причината – неправомерно вдигане на лихвата по кредити. Всички дела тръгват през 2010 г., а развръзката идва две години по-късно – банката е осъдена да плати общо над 600 хил. лева с лихви и разноски и тя го прави. Банката е подала касационни жалби, но по-важен е фактът, че има осъдена банка и събрана голяма сума пари. Спечелването на тези дела е знаково, защото те са безпрецедентни за България и са първа стъпка към много важна промяна, която може да се случи единствено, ако повече хора потърсят правата си. Какви са подробностите в тази история, обясни адвокат Ивайло Боев, в специално интервю за EconomyNews.bg.

Адв. Боев, как се стигна до делата, заведени заради увеличена лихва по кредит?

 

Ивайло Боев: В края на 2006 г. известен фармацевтичен производител е сключил договор за кредит с Банка Пиреос България. През 2008 г. четири болници са сключили общ договор за инвестиционен кредит също с Банка Пиреос България. В двата договора са уговорени размера на лихвения процент и компонентите, които го формират. На 4.08.2009 г. петимата кредитополучатели са получили писма от банката, с които банката ги уведомява, че поради настъпване на обстоятелствата, предвидени в общите й условия едностранно увеличава месечната лихва по кредитите. Парадоксалното е, че в текста, на който се позовава банката са посочени 8 отделни хипотези, сред които промяна на приложимия към договора пазарен индекс, промени в условията на националния и международните кредитни и финансови пазари, премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева и др. Част от посочените осем причини обаче взаимно се изключват. В Общите условия банката е предвидила следната възможност – ако кредитополучателят не е съгласен с едностранното увеличение на лихвата по кредита му, може в едноседмичен срок да погаси кредита си. В двата случая, за които говорим обаче става дума за обща кредитна експозиция от над 6,5 млн. евро. Този сума, разбира се, е непосилна за почти всяка българска фирма, а отделно не е редно в морален аспект. Също така какъв е смисълът от получаване на кредит в случай, че кредитополучателят има стойността му и може да го погаси, още повече, че основните приходи на болниците са от Националната здравноосигурителна каса. Изходът е само един – рефинансиране на кредита и точно това беше направено в тези два случая. Но докато това се организира и случи, в продължение на повече от година, от датата на получаване на писмата за едностранно увеличение на лихвите до датата на завеждане на исковите молби в деловодството на Софийски градски съд, банката удържа лихва в увеличен размер. Петте дружества обаче имаха смелостта да започнат дела срещу банка Пиреос за връщане на разликата между размера на лихвата по договорите за кредит преди и след увеличението, заедно с лихвата върху тази сума. Претендираната сума общо от четирите болници беше над 300 000 лв., а от фармацевтичния производител над 100 000 лв.

 

Разкажете повече и за третото дело.

 

Заведох дело от името на търговец от Бургас. Там случаят беше още по-фрапиращ. През април 2008 г. банката също едностранно е увеличила лихвата по кредита на клиента ми като отново се е позовала на текст от общите си условия, но не е само това. Договорът за кредит е изтекъл на 31 декември 2009 г., като между страните не е сключен анекс за продължаването му. От 1 януари 2010 г. клиентът продължава да си плаща лихвата, а банката продължава да приема платената лихва, т.е. всяка от страните продължава да изпълнява задълженията си по договора за кредит. Така отношенията между страните продължават до 9 юли 2010 г., когато клиентът отива в обслужващия го клон на банка Пиреос и иска удостоверение за размера на главницата, лихвата, банковите такси т.е. за размера на общото си задължение към датата на удостоверението. След това погасява в пълен размер задължението си по кредита. В този момент банката се „усеща” и праща два анекса – в първия отново се увеличава лихвата със задна дата, а с другия се удължава срока на договора. Според банката без подписването на тези анекси, клиентът не можел да приключи отношенията си с нея и твърди, че ако не бъдат подписани анексите след 01.01.2010 г. ще третира кредита като просрочен и ще го олихви с наказателна лихва за просрочие. На 9 юли 2010 г. клиентът ми е депозирал сумата от над 200 хил. евро по сметката си, а банката ги е усвоила едва на 30 септември същата година. Нещо повече, при погасен кредит в пълен размер и до днес банка Пиреос отказва на заличи учредените в нейна полза ипотеки върху 2 недвижими имота на дружеството. По този начин клиентът ми не може да продаде или да използва тези имоти за обезпечение на кредит пред друга банка. Моят въпрос беше кой ще плати лихвата върху тази сума. Ако клиентът ги беше вложил в банка, би получил сумата „Х”. Ако ги беше използвал за бизнеса си също би реализирал приходи от сделките си. Това дело се проточи 3 години на първа инстанция то приключи през май 2013 г. Софийски градски съд се произнесе, че банката неправомерно е увеличила лихвата и я е събирала в увеличен размер и осъди банката да я върне на клиента ми.

Цялото интервю може да проследите тук.

Вашият е-мейл няма да бъде публично публикуван Задължителните полета са маркирани с *

*

Web Analytics